[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Възвръщане в отечеството


P>
	Другари, здравейте, наста часът милий
	и много желаний, в който ще се върнъ!
	С разкрити обятья вас пак ща прегърнъ
	след толкоз години, що нас са делили!

	Ей ида и колко съм весел, дружина!
	По-скоро подайте ръце си в ръце ми!
	Как мило е мене, когато нозе ми
	веч стъпат във моята родна долина!

	С цалувки по устни и с сълзи от радост,
	със думи горещи и с мили названья…
	О, сладки минути на нашата младост,
	о, родна долино, син ти се покланя!

	Чужбина! Каква реч студена и ледна!
	Какво неприятно тя в себе си скрива!
	Изпитах я ази! О, тя е горчива!
	Там дните ни венат, душа ни е бледна!

	Как лепи тез крайща се мене являват;
	тъй лепи, тъй чудни са още от време,
	но днеска по-силно пленяват сърце ми,
	по-силно тез гледки духът ми смущават.

	Но ето Балкана, висок, грандиозен,
	как в свода небесннй глава си опира.
	От векове тамо той гордо се взира
	ту тих и приветлив, ту бурен и грозен.

	Ето и село ми, във злачни могили
	обрасло с шумак и с дървета разкошни,
	кат орлово гняздо, що ветрове мощни
	от върха балканский го долу свалили.

	Ей бърдото травно със каменье голи,
	де пъстрото стадо тревица си зоби,
	де с мойте другари играл съм на роби,
	де нужда не сещах, не знаях неволи.

	Другари! Мина веч таз пора безпечна,
	когато кръвта ми по-силно течеше
	и с буйните песни, и с пълните чеши
	светът нам рай беше и пролетта вечна.

	Минаха дни чудни! От тях ни остана
	една само сянка, един сладък спомен;
	и нашата младост кат цвят благовонен
	една заран само цъфтя, па увяна…

	Другари, елате скръбта да оборим!
	И в името на тез спомени чудесни
	със здравици шумни и с весели песни
	миналото щастье на миг да повторим.

@@	1870
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Преслав Марков

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/9723]
I$