[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Всесилните сълзи


P>
	Във мъки, в страдания когато подпадам,
	когато надежда ме мами всъде
	и сила веч нямам аз себе да владам,
	та жал ме отчайва и в пропаст веде,
	тогава си спомням… мечтайно съзирам
	тез сълзи подирни въз жалний му лик:
	в душа си спокойно внезапно намирам,
	пред очи блещи ми небесен светлик.
	Когато безмилно и грубо презиран
	от чуждите хора във чуждият край
	за мен униженье и срам аз съзирам,
	що дух благороден не снася… не трай,
	тогава ми нещо притиска гърдите:
	усещам, по мене че трепет пълзи;
	но в тоя миг, де горко окайвам си дните,
	аз виждам тез бистри, сърдечни сълзи!
	И мисля, че те са за мене пролени
	въз туй достолепно и жално лице,
	че има в светът кой да люби пак мене,
	че тупа със мойто и друго сърце.
	О, сълзи всесилни! Вий, сълзи най-сетни,
	потекли горчиво в горчивият час,
	и светли кат капка роса на лист цветний,
	мен ангели драги, обичам аз вас.
	Вий мене хладите, кога съм възпален
	от страсти опасни, в кои съм се вплел;
	във вас се огледвам кат в извор кристален
	и виждам дългът си и моята цел.
	Вий дребни сте сълзи, но силно топите
	миналите тъжби кат буен поток,
	сърце ми сладите, кат’ балсам лечите
	и мойте — се сливат със вашият ток!

@@	1871, август 29
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8454]
I$