[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Нощ


P>
	Безсъница, задуха… мисли безчет!
	Излязох да дъхна на въздуха нощни.
	Луната златеше заспалия свет
	и свода, засипан с брилянти разкошни.

	Каква тишина величава, света —
	и долу гор! Какъв мир и радост!
	Аз гълтах я с очи, с уста и с душа
	на лятната нощ чародейната сладост.

	И никакъв стон, ни въздишка, ни глас
	не идеха в тая вселена заспала…
	И тъй беше тихо, като че тогаз
	всемирната скръб бе навеки умряла…

@@	Петербург
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Преслав Марков

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8481]
I$