[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Скръбен си, поете…
|	(Уломък)


P>
	Скръбен си, поете… В твойта душа страстна,
	виждам, ври, клокочи море скръб безгласна.
	О поете мрачни, бог я в теб тури —
	твойта мисъл жива в лен да не мухлясва,
	творческият пламък в теб да не угасва,
	да има той пища, светлив да гори,

	Защото скръбта е същи дар небесни,
	майка благородна на вечните песни…
	Черпи ги ти свойте из тоз извор скъп;
	всяко сърце болно тях ще ги обикне,
	всяка скръб човешка тям ще се откликне,
	че човекът сам е въплотена скръб.

	И тез песни тъжни, кат молитви чудни,
	ще крепят душите в минутите трудни
	и на тях ще леят врачебен елей…
	Пей за братска обич, сей мисли високи
	да омекнат чувства и сърца жестоки,
	пей ти за доброто, за любовта пей!

	Защото, поете, скръбта милост ражда
	и на всеки вопъл братски се обажда,
	защото във всяко сърце, що тупти,
	има едно кътче жадно и готово
	да чуй блага дума, да чуй топло слово
	и от чувства честни сладко да трепти.
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Преслав Марков

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8480]
I$