[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Безсънна мисъл


P>
	Нощта царува, тихо навън е.
	Улици мъртви спят запустели,
	в сладка почивка животът тъне,
	спят борби, грижи, ядове, цели.

	Ангел небесен тих сън навява
	на клепки морни, на гърди страдни;
	само теб, мисъл, сън не смирява,
	само ти нямаш покой отрадни.

	Спи, що се риеш в бездни дълбоки?
	Що будиш скърби в плесен завити?
	Що буташ в сърце рани жестоки?
	Що от сън дигаш змий ядовити?

	Виж, навън свети месец омайни,
	сладко заспал е сводът небесен.
	Спи! Или фъркай в мирът безкрайни!
	Що се вреш, бъхтиш в тоз затвор тесен!
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Преслав Марков

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8478]
I$