[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Беше време…


P>
	Беше време, когато не знаех
	ни унинье, ни мрачно безсилье
	и с световните хали играех,
	кат орел със разперени криле;

	беше време, когато бедите
	не страшаха душата ми млада
	и с усмивка се фърлях в борбите
	и във бурите търсех услада,

	и за удара удар отдавах,
	и на хулата с песен отвръщах,
	и омразата малко познавах,
	и вразите си често прегръщах.

	И бях силен и млад, и бях жаден
	за живот и за труд, и за радост…
	Беше време… но що да повтарям
	вечний стон на фръкна`лата младост?
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Преслав Марков

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8476]
I$