[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Жажда


P>
	Да бях искал аз всичко да изкажа —
	що чувствувам, що мисля, що страдая,
	да бих можал аз смело да покажа
	на хладний свят туй, що в сърце си тая —

	терзанията, язвите дълбоки,
	враждите, жаждите неутолени,
	болежът от съмнения жестоки
	и мъките до днес неподелени;

	и всичко, що в душа ми скрито глъхне,
	и всичко, що в гърди е накипяло —
	то мойто сърце щеше си отдъхне —
	едно сърце поне го би разбрало.

	Напразно. Песните са неспособни
	да предадат затиснатата буря…
	Та па и храброст нямам тайни гробни
	на смешен показ пред света да туря.

	Като скъпец златото си, аз рия,
	ревнив, скръбта си в бездна непристъпна…
	А как желал бих всичко да разкрия,
	на братски гърди всичко да пришъпна!

	Да си поплача, да си потъгувам
	без страх от присмех, злобен съд човешки,
	любовни имена да споменувам
	с благословии… и със клетви жежки;

	да кажа как злочест живота влача,
	изневерен от всичко във борбите,
	кат майка жална тихо да поплача
	над толкоз гробове в душа ми скрити,

	та тежък твар от мен да се поснеме,
	та да олекне на гърди ми страдни
	и бар едно сърце тъга ми да приеме,
	преди да я вверя на гроба хладни.

@@	Одеса, 1888
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Преслав Марков

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8500]
I$