[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Есен


P>
	Днеска излязох вън на полето.
	Пак се засмяла бедната есен,
	пак е лазурно, светло небето —
	само въздуха — без птича песен,

	само дървята — голи, без шума,
	а в треви няма миличко цвете;
	едното слънце, като за глума,
	с пролетна сладост над земя свети.

	Па й говори: „Виж, аз те грея
	с мойте най-нежни лучи небесни,
	сила и младост щедро ти лея…
	Де твойте рози? Де твойте песни?“

	— Ох, цветя, песни (шъпне тя тамо),
	не ми се мислят — веч иде зима…
	Топличко искам, топличко само,
	по-длъжко време, слънце, топли ме!
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Преслав Марков

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8499]
I$