[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Една муза в траур


P>
	Отдавна немей той, от света забравен.
	Живей той, певецът, но с мъртвий е равен.
	Една нощ у него музата тропна`.
	— Кой ме буди в мрака? — каза той в смущенье.
	— Ставай, о поете, светло вдъхновенье
	аз за тебе нося — девата викна.

	— Ох, иди, богиньо, късен час сега е!
	Моят дух озлобен сън, отдих желае,
	сън, отдих, ти чуйш ли! — вечни като смрът.
	Сърцето ми трепка в сънища гробовни,
	в него вместо песни съскат змий отровни
	и парливи рани пъшкат и горят.

	Ил не знайш? Неволи страшни ме сломиха
	и рано измами горчиви затриха
	вярата ми в всичко, що възпях, любих.
	Видях, че мечтите мечти се остаят,
	че на злото земно далеко е краят,
	и ази сърдито лирата разбих.

	Неведнъж чело ми сред буря клюмна,
	не с една надежда света и безумна
	простих се навеки и почти без жал…
	Тежък бе животът и всяк удар нови,
	що падна въз мене — един гроб изрови
	за някой сън златен, призрак умилял.

	Видях силна младост без време строшена
	в усилья безплодни, видях преломена
	мойта горда воля от страшний живот.
	С много вече кривди мълком помирих се
	и сторих това аз, и не възмутих се —
	стискан на теглата в зверския хомот.

	Видях как грохнаха моите кумири —
	и как злото светско без жалост изтири
	всякой култ и вяра из мойта душа;
	видях в кал светите мои идеали,
	знамената честни — оплюти парцали,
	с които търгува мръсната лъжа.

	Видях я аз нея в царска багреница,
	честността в окови, правдата — в тъмница,
	видях аз на злото стихийната мощ,
	видях му и наглий триумф, тържеството,
	изгубих аз вяра в бога и в доброто
	и наста в душа ми безконечна нощ.

	И сега, о музо, без олтар живея…
	Любовта една би… Уви, и от нея
	раните ще нося, дор бъда човек.
	Из чашата й сладка пих със всичка сила,
	но с капката нектар — море от горчила
	изпих и отровен останах навек.

	За какво да пея? Де извор за песен?
	В душата ми само уломки и плесен,
	и тиня от бури, и отчаян мрак…
	Искра светла божа тамо не прониква
	и тя на доброто веч се не откликва,
	и дори да плаче тя забрави как!

	Де извор за песни? В природата дивна?
	Тя ми стои чужда, като гроб противна
	с вечната си хубост и нетлен покой.
	Едно само чувство в душата ми свети,
	цъфти и вирее, като майско цвете:
	злобата — изчадье на мъки безброй.

	Злобата, о музо, пъклената сила,
	що всичко човешко в мен е угасила,
	змия, що ме гложди и ми дава мощ…
	Кажи ми, анчарът ражда ли мед пресен,
	отровата — нектар, а злъчката песен?
	Остави ме, музо! Бягай! Лека нощ!

	* * *

	Музата фърчеше в пространствата звездни.
	Един ангел, жител на висшите бездни,
	срещн? я. „Що плачеш? Отде таз тъга?“ —
	попита я трогнат, кат видя сълзите,
	на девата кротка че блещят в очите.
	„От един покойник връщам се сега!“

@@	Одеса
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Преслав Марков

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8498]
I$