[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Спомени


P>
	Аз бях отчаян, аз бях озлобен,
	аз бях намразил всичко световно,
	но ти ме сгря, мила, ангело нежни,
	с твоята ласка, слово любовно.

	Горещо, дълго аз се упивах
	в твойте обятья страстни и жежки
	и в любовта си ази забравях
	минали мъки — нови по-тежки.

	Забравях всичко: ядове, грижи,
	под дъх любовен злоба заглъхна,
	сдобих криле пак, сърце разбито
	под нежни ласки сладко отдъхна.

	Отде се взе ти в пътя ми трудни
	изгнаник беден с любов да сгрееш,
	сладка отрада и примиренье
	с живота в него, жено, да влееш?

	Помня ги ази онез минути
	за мене скъпи, що отлетеха…
	И ти сама бе, душо печална,
	жадна за обич и за утеха.

	И ти жеднейше в душа душа си
	да излейш волно и без преструвка,
	да срещнеш отклик на стон болезнен,
	на сълзи — усмих, на плач — цалувка.

	Горка и сладка бе нашта среща
	и кат сън кратка нашата радост.
	Раздяла бърза разлъчи люто
	две сърца, пълни с мъка и сладост.

	Прости! Ох, няма да те забравя.
	Как се забравят спомени сладки?
	Много ли има в тоз живот пусти
	таквиз минути чудни, благатки?

@@	1888
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Преслав Марков

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8494]
I$