[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	4-та годишнина на Сливница


P>
	Война позорна, война проклета!
	(О боже, всяка война такваз е!) —
	рано ти наште мирни полета
	с гроби насея, с кърви накваси.

	Омразна ми си с твоята слава,
	с кървавий празник, що завеща ни;
	радост на други нек тя внушава —
	в мен буди болки, негодуванье.

	Помня аз живо време нещастно,
	кога ти пламна с фурий си бледи
	и зверски страсти раздуха бясно
	и два народа трепетни сведе —

	не на труд общи, на пир домашен,
	а на сеч кървав, на смърт, проклятья!
	Брат на брат гневно дигна меч страшен,
	вместо да падне нему в обятья.

	* * *
	Сливнице, ти си гроб, кой погълна
	хиляди сили, надежди, вери…
	Враждата само там не потъна:
	тя дебне злобно, за мъст трепери.

	Сливнице славна, кому требва ти
	с твоята слава, ужаси, лаври?
	Кой два народа при теб изпрати?
	Кой се безбожно над тях погаври?
	…………………………………………………

	Теб те подготви зъл гений адски,
	та с твойте венци, срамове, гроби
	вечно да будиш във души братски
	радости зверски и зверски злоби.

	* * *
	И мойта муза възпя таз слава!
	И сви на гроба венец кръвнишки!
	И сля гласа си в шумната врява,
	заглуши в гърди честни въздишки.

	И не каза тя думи високи
	за любов, прошка и примиренье,
	и не навлече траур дълбоки
	посред народний триумф пиени.

	И в песента й звучеше ярост —
	от тьмний вихър и тя обзета —
	господи, ти ще простиш, от жалост,
	човека слаби, но не поета!

@@	Одеса, 1888
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Преслав Марков

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8491]
I$