[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Когато си сам


P>
	Горчив е животът, когато си сам,
	когато светът се от тебе чуждее,
	когато в душа ти небесният плам,
	кат ламба без масло, печално мъждее;

	когато във цял свят открита душа
	не можеш да найдеш — ти свойта да кажеш,
	усещаш измяна и виждаш лъжа,
	там, дето горещо участие тражиш.

	Как мъчно тогаз се живей на света!
	Отчаянье мрачно във теб се пробужда,
	ти чувствуваш страшна навред теснота
	и цяла вселена за тебе е чужда.

	Не знайш към кого ти ръка да простреш,
	кому ти да вярваш, къде да се плачеш,
	нито де да идеш и де да се спреш —
	помазан, отруден от твара, що влачиш.

	Макар ти да бъдеш и бодър, и як,
	и с горда привичка да криеш тегло си,
	но има минути, в които челяк
	неволно утеха, съчувствие проси.

	Тогава сърцето ожида, копней
	и доста е, мислиш, в туй пагубно време
	една заря светла, за да те съгрей,
	една топла дума пак да те поднеме.

	Но няма! И страдаш… и стенеш без глас,
	и гълташ сълзи си, готови да бликнат —
	от страх да не би, ах, наокол тогаз
	язвителен присмех те йощ да подигнат.
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Преслав Марков

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8489]
I$