[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Сърце


P>
	О бедно сърце, пак се вълнуваш,
	пак се безумно в гърди ми тръшкаш,
	примреш минутно — и забеснуваш,
	и пейш пияно, и болно пъшкаш.

	О сърце мое, сърце несвястно,
	кога ще имаш отдих надежден?
	Смутове вечни люшкат те бясно,
	няма за тебе час безметежен?

	Най-слабий удар болки в теб буди,
	най-ситна искра в пожар те туря,
	ту спомен горки, ту скърби луди —
	се ще в теб има някоя буря.

	И ти пак жадно пийш мъки нови
	и сладко, сладко гориш, копнееш —
	стига, че нещо те мъчи, рови,
	стига, че страдаш и — че живееш!

@@	1888
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Преслав Марков

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8487]
I$