[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	На майка ми


P>
	Майко жална, мъченице клета,
	откъде се взе у тебе сила
	да изтърпиш таз съдба проклета,
	да пренесеш толкова теглила?

	Какви горки ти не пи отрови!
	Каква скръб те, майко, не нагази!
	Окол теб изникнаха гробове
	и всяк — къс от твойто сърце пази!

	Не чух клетва грешна да изпъшка
	твойта душа чиста, кат светиня,
	не чух злоба — се тъй кротка, мъжка,
	се таз славна майка героиня!

	* * *

	Не можах щастлива да те стора,
	не можа крило ми да те спази.
	Сам аз падах, ти знайш, и подпора
	в твойта пак любов намирах ази.

	И как чудно твойта дума нежна
	дигаше ми силите сломени!
	Ти, сама разбита, безнадежна —
	дух и бодрост даваше на мене.

	Неведнъж дължа ти аз живота —
	колко пъти в мен ти възроди го!
	Ах, но твоят… твоят бе голгота:
	вечен траур него затъмни го!

	* * *

	И сега, из мрака безизходен,
	пак простирам къмто теб ръцете;
	твоят образ тъжен, благороден
	и тук, във чужбината, ми свети.

	Той един, о майко, днес крепи ме,
	той един във мойта нощ не гасне
	и венеца му трънлив мири ме
	с бурите на тоз живот ужасни.

@@	Петербург
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Преслав Марков

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8486]
I$