[Kodirane UTF-8] | Иван Вазов | В униние P> E> Et toi, dis donc, toi que voila. Qu’as tu fait de ta jeunesse? @ Verlaine E$ Години фъркат, живот отива. Уморен, отдих търси духът. Тревожно поглед назад се впива — в минало шумно, в изминат път. Много ли в него следи оставих от благородни, честни дела? Що добро нещо ази прибавих в общата скудост, лен и мъгла? Фърлих ли семе за жътва плодна в почвата млада, дето минах? Мисъл пуснах ли там благородна? Светло и вечно що завещах? Как си послужих с дарът господен? Почетох ли го с достоен труд?… Тъжно аз гледам пътя изходен, сърце ми свива нъравствен студ… Безумно ази изхарчих сили, на вятър фърлях, нахалост сях, не пестих младий жар в мойте жили, запас духовен лудо пилях. В страсти метежни, в борби несвесни що чудо чувства пръснах, слепец! Пръсках всеместно цветя чудесни, но красен, вечен свих ли венец? Не цених доста мойто призванье, ни в душа тайний пламък свещен; аз пях, но рядко гордо съзнанье за дълг високи сгрева ме мен. И мойте песни тъй отлетяха… Много ли отклик има от тях? Случайно скудни зърна паднаха в ровката нива, аз дето пях… Как много пръснах — и посях малко — от толкоз сили, младост, живот! О син разсипник, прахосал жалко в безумни оргий безцен имот! P$ КРАЙ I> Източник: [[http://slovo.bg|Словото]] Набиране: Преслав Марков Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8485] I$