[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	В изгнание


P>
	Приятели, вий не забравихте
		прокудений беден поет,
	в скръбта му го сам не оставихте,
		сгряхте го с братски привет.

	Изпитах аз тежки гонения
		там, в моята родна страна.
	Във чуждата — нови мъчения:
		самотност, тъга, тъмнина…

	О боже, защо туй страдание —
		далеко от моя народ
	да тлея в горчиво изгнание,
		да влача печално живот?

	Да крия от чужди сълзите си,
		да чезна ненужен, нечут —
	аз сила ли нямам в гърдите си
		за работа честна, за труд?

	Не свети ли ум под челото ми
		и в мен не кипи ли кръвта,
	не трябва ли вече живота ми
		за нищо добро във света?

	Ил няма кому подкрепление
		духовно в бедата да дам,
	да влея заря, пробуждение
		в заспалите съвести там?

	Напразно… А сърце прободено
		копнее в чужбина и мре…
	Не тебе се сърдя, о родино,
		не ти ме отфърли, презре.

	Ти пак ми разгръщаш обятия,
		но ти си сама под ярем,
	еднакви са наште проклятия,
		под същите удари мрем.

	Приятели — вий не забравихте
		поета в таз тежка тъга,
	да плаче от радост направихте
		сърцето ми клето сега,

	когато за дъх освежителен
		копнее в тоз чужди предял,
	за братски привет ободрителен
		от родна земя долетял.

@@	Одеса, 1888
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Преслав Марков

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8483]
I$