[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Нощ в манастира


P>
	Луната изгрява над Царевий връх.
	Реките екливо бучат и приспиват,
	чардаците неми вековний си дъх
	и тайни легенди в покоя разливат.

	Намусено Хрелевий замък стърчи;
	сребрят се на храма кубетата мощни,
	и сякаш, при лунните тихи лъчи
	от тях се възнасят моления нощни.

	И тихо, и чудно. Душата мечтай.
	Ту в старата древност дълбоко се взира,
	ту в някакви спомени сладко блуждай,
	ту просто униса се нейде в ефира.

	И тихо, и чудно. Луната сияй.
	Спи сводът. Потоците пеят дълбоко:
	поемата нощна пленително трай
	и дрямка не иде до будното око.
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Надежда Владимирова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4316]
I$