[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Двата бука


P>
	Видях два пригърнати бука в гората,
	пригърнати нежно, кат либета в жар;
	от корен до върха обвили се двата —
	столетия пият любовний нектар.

	О, буки, казах им, вий тъй сте прекрасни:
	се дружни във радост и в бедствия зли,
	гръм, бури не плашат пригръдки ви страстни,
	цалувка ви жежка и смърт не дели.

	Завидна е вашта любов безконечна,
	тя пътника радва, прославя лесът…
	Какво я направи тъй вярна и вечна?
	Какво запечата съюза ви твърд?

	Магия ли страшна, ил брачно венчанье,
	ил клетви любовни — кажете да знам?
	Презрително буките пазят мълчанье
	и още по-силно пригръщат се там.
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Надежда Владимирова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4315]
I$