[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Нощ в гората


P>
	Мрак. Сенки. Глухо. Тайнственост дълбока.
	Вървя под тъмен свод. Виденья странни
	в нощта се мяркат. Пътя — на посока —
	оставям го на коня си разбрани.

	Мълчанье страшно — повече от мрака.
	Ни клон заскръцва, нито шумка пада;
	лесът немей зловещо, бди и чака,
	като разбойник нощен във засада

	Вървя в тъма, умислен и тъжовен.
	В усамотенье страшно се усещам:
	самичък аз съм и в шума световен,
	душа мен родна, ближна там не срещам.

	И тихо, тъжно мърдам из букака,
	та няма що да бързам в мраковете:
	мен сърце любяще сега не чака
	и на прозореца ми свещ не свети…
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Надежда Владимирова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4331]
I$