[Kodirane UTF-8]

|	Иван Вазов
|	Като влазяхме в обятията на Рила


P>
	От малък възприех таз жажда жива
	за красното, великото, светото,
	и тоз възторг към всяка хубост дива,
	и обожаване на естеството.

	От детство йощ фанах да любя ази
	свободний свят, картините му сяйни:
	шир, хоризонти, шумове, талази,
	гори дълбоки, самотии, тайни;

	и снежний връх и чудний свод лазурни,
	орлите горди, дето там се вият,
	скалата в мъх и водопада бурни,
	и дивата поезия, що крият;

	и плясъка на поточето сърдито,
	и накита на цветенцата лепи,
	и всички чудосии, през които
	мнозина, хиледи минуват слепи!

	И хубостта на горската свобода,
	и божията сила вседържавна…
	О, майко, за любов е таз природа,
	нали? — Таз българска природа славна!
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Надежда Владимирова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4327]
I$