[Kodirane UTF-8] | Елин Пелин | Трите баби Баба Еленица, от златна Златица, с възелче в кривачка тръгнала при врачка. Стара баба Рада от Клисура града, с сливици сушени във една торбица и гърненце малко с крушова чорбица, дълъг път тръгнала при син у София, земен за топчия… А стрина ви Дивда от Голяма Кривда, с болки в стари плещи, лек тръгна да дири по бани горещи… Едната нагоре, другата надоле, трите се срещнали сред Софийско поле — приятелки стари от млади години и малко роднини. Сред широки друми спрели се на думи, на почивка кратка, на приказка сладка. Че въпроси бързи, че радост, че сълзи, одумки грижовни и случки различни от света лъжовни. — Какво си, що правиш, ожени ли Петко? — Слава богу, тетко!… — Ама ти що чиниш, кума Еленице? — Добре съм, кумице! — Как живееш още? Порасте ли Пенка… вече да те поще? — Чух, че се помина твоята етърва през велики пости? — Е, бог да я прости! — а пък аз тепърва ще ставам свекърва. Разговори сладки и въздишки кратки, смехове и сълзи, отговори бавни и въпроси бързи, и прочее, и прочее, тури многоточие… Беше пролет блага, весела и драга. Мушици бръмчеха, нивите растеха. В зелени ливади пъдпъдък потайно ту кръвне, ту млъкне, ту пак се обади. В гъстите трънаци орляк ситни врабци на сватба се сбрали, свирджии викнали — свирци чуруликат и на хоро викат пеперуди пъстри като вакарелки; цветятя разкрили шарени омбрелки. А нашите баби сред широки друми стоят и приказват тия благи думи — баба Еленица от златна Златица, стара баба Рада от Клисура града и стрина ви Дивда от голяма Кривда… — Мари, ха да ходим! — Е, почакай малко… — Вкъщи е самичък дядо ви Михалко! — Не бързайте толко, чакайте мъничко! — У, не съм питала за кумеца Тричко!… И пак се подмятат разговори нови, едната замлъкне, другата долови, прекъснат, подскачат, унесат се сладко и времето дълго вижда им се кратко… — Хайде още малко! — Хайде още малко! Пролетта измина, дойде лято жарко. Слънце на небето спряло се, та пали. Жътварки в полето със песни тръгнали. По ширни ливади, покрити със цвете, закрачиха мерно косачи напети. В блата и речища, в дълбоки гьолища, на жега, на суша закрякаха жаби… А нашите баби… от сърце и душа, унесени в глуми и във благи думи, стоят и приказват сред широки друми — баба Еленица от златна Златица, стара баба Рада от Клисура града и стрина ви Дивда от Голяма Кривда… — Мари, свахо Радо, забравих да питам за невяста Ниса? — Е, остави, свахо, тя, сирота, лани нали урадиса, свекър и пропи се, мъжът и Никола продаде си вола за лекове пусти. Тяхното какво е — седни, па се кръсти, речи: не дай, Боже, зло да се изпречи! И пак се проточат приказки безкрайни за помен, за сватби, за болки незнайни. — Хайде още малко! — Хайде още малко! Есента прогони това лято жарко… Слана вече падна, попари гората и буря орони и пръсна листата. Над полята пусти с грак зави се врана. Мъгли тъмни, гъсти, покриха Балкана. Ветрове повяха, на зима запяха. Облаци покриха небесата ясни. Почнаха да валят дъждове ужасни. А нашите баби сред широки друми стоят и приказват тия благи думи… — Като че прикапа — рече Еленица. — Това е росица. — Таман ги развърза ето че прибърза, кума Еленице!… — Каква си, кумице!… — Ма не сте ли чули кому се пристана Димова Стана? — На ковача Дени!… — При толкова ергени така се ожени… Пижовата Дона пък в града отиде и стана кокона!… — Пък Дудина Кина така си загина… — Нима се помина? — Не, баща и Тане за пусто имане ожени я силом за Коста Гърбака. И до днеска още проклина го кака!… И пак се занижат приказките сладки, отговори дълги и въпроси кратки, въздишки сърдечни, сълзи скоротечни, усмивки и шепот, и големи тайни, нежности безкрайни… Унисат се трите, блажени, честити — баба Еленица от златна Златица, стара баба Рада от Клисура града и стрина ви Дивда от Голяма Кривда… Като всяко чудо есента премина. Зимата настъпи, времето изстина. Сняг почна да вали на едри парцали, да стели, да трупа и нашите баби тихичко затрупа сред широки друми, унесени сладко в тия благи думи — баба Еленица от златна Златица, стара баба Рада от Клисура града и стрина ви Дивда от Голяма Кривда… Напролет, когато слънце пекне пак и разтопи тихо тоз снежен калпак, бабите що топли сред широки друми, може да ги видим унесени пак в дълги разговори и във благи думи — баба Еленица от златна Златица, стара баба Рада от Клисура града и стрина ви Дивда от Голяма Кривда… КРАЙ I> © Елин Пелин Източник: [[http://slovo.bg|Словото]] Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/5741] I$