[Kodirane UTF-8]

|	Елин Пелин
|	Дядовата ръкавичка


	Тръгнал дядо за Златица,
	изгубил си ръкавица.
	Там играла на поляна
	Малка мишчица Гризана,
	ръкавичката видяла
	и на топличко се свряла.

	Ей го мокър и подплашен
	тича Зайо от горица.
	Спира го на пътя прашен
	дядовата ръкавица.
	— Кой на топло там се гуши? —
	пита Зайо дългоуши…
	— Аз съм мъничка Гризана.
	Кой си ти, та страх ме хвана?
	— аз съм Зайо Средногорски,
	крия се от думи хорски —
	каза Зайо боязливо
	и попита предпазливо:
	— В тая топла ръкавица
	мир дали ще да намери
	мойта, плахата душица?
	— Влез, самичка ми е скучно! —
	рече Гризла благозвучно.
	Подир малко иде Лиса.
	(То без нея що ли бива?)
	Насред пътя се курдиса
	и лукаво се подсмива.
	— Кой е в тая ръкавичка? —
	пита хитрата кумичка.
	— Мишка мъничка гризлива
	тук на топло си почива,
	Зайо-байо Средногорски,
	скрит от лоши думи хорски.
	Ами ваша милост кой е
	и защо ни безпокои!
	— Аз съм златната лисица
	и желая да се стопля
	в вашта чудна ръкавица.
	— Влез, макар че сме мнозина,
	но нали ни си роднина!

	Тръгна Вълчо от гората
	по работа към селата.
	Спира той на пътя прашен —
	гладен, настървен и страшен.
	Ръкавичката съглежда,
	да подуши се навежда,
	но усеща я, че шава
	и запитва той тогава:
	— Чия уплашена душица
	крий се в тая ръкавица?
	— Тук на топло си почива
	мишка мъничка гризлива,
	Зайо-байо Средногорски,
	скрит от лоши думи хорски,
	още нашата кумица,
	златокожата лисица.
	ами ваша милост кой е
	и защо ни безпокои?
	— Аз съм Вълчо от Балкана,
	гост желая да ви стана…
	— Влез, макар че сме мнозина,
	но нали си ни роднина!

	Подир малко всички сещат
	цяла земя разлюляна —
	иде рошава Мецана,
	в ръкавицата надникна
	и юнашки се провикна:
	— Чия уплашена душица
	крий се в тая ръкавица?
	— Тук на топло си почива
	мишка мъничка гризлива,
	Зайо-байо Средногорски,
	скрит от лоши думи хорски,
	още нашата кумица,
	златокожата лисица,
	Кумчо-вълчо от балкана,
	гост на нашата покана.
	Ами ваша милост кой е
	и за що ни безпокои?
	— Аз съм рошава Мецана,
	гост желая да ви стана.
	— Влез, макар че сме мнозина,
	но нали си ни роднина!

	Събрали се те другарски,
	разположили се царски
	и ръкавичката на друма
	и отворили си дума…
	Скоро дядо от Златица
	се завърна да потърси
	свойта топла ръкавица.
	Зер, ако я намери,
	баба с кремък ще я дере…
	И вървейки, и кашлейки,
	насред пътя той се спира
	и душата му примира,
	сърце му се разтреперва —
	гледа, гледа и не верва:
	ръкавичката му шава,
	миша глава се подава
	и опашка от лисица,
	и парченце от ушенце,
	едно късче кожух мечи,
	светят остри зъби нечии…
	— Какво мислиш бре, човече! —
	дядо сам на себе рече
	и ръкави си възпрете,
	и с тоягата удари,
	и повтори и потрети…

	Вечерта дома го срещна
	неговата баба стара:
	дядо лов с колата кара
	и засмян дори до уши,
	той лулата важно пуши…


	КРАЙ
I>
	©  Елин Пелин

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/5740]
I$