[Kodirane UTF-8]

|	Добри Чинтулов
|	Изпроводяк на едного българина из Одеса


P>
	Ти тръгваш, друже наш любезний,
	достигна тоз несносен час,
	когато вече в път последний
	ний слушаме тук твоят глас.

	Фърчи, фърчи, о друже, с радост,
	фърчи към родните страни;
	развесели ти твойта младост
	под милите нам планини.

	Небесна радост там живее
	покрай студената вода;
	там вятърът кога повее,
	в сърца разлива веселба.

	Там родните ти мили братя
	и твойте майка и баща,
	да те приемат във обятя,
	деня те чакат и нощя.

	Но там във бащини обятя,
	кога те радост огради,
	смисли, че общите ни братя
	във мрак живеят и мъгли.

	И чакат те със нетърпене
	небесний свят да ги огрей
	и в тях да светне просвещене
	и мракът тъмен да развей.

	Ний ще те помним, дето ходим,
	деня, нощя и всякой час;
	а тебе всинца ти се молим
	да не забравяш и ти нас.

	Земни от нас о, друже верний,
	на вечна дружба тоз залог
	и в пътят ти, път най-надеждний,
	да ти е всемогъщий бог.
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мирослава Фъндъкова

	__Публикация:__
	Добри Чинтулов. Стани, стани, юнак балкански
	„Български писател“, С. 1986

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/5789]
I$