[Kodirane UTF-8]

|	Добри Чинтулов
|	Възпоменание


P>
	Току-що се яви зората
	в един прекрасен майски ден,
	излязох аз из одаята
	душевно много наскърбен.

	Но где и към кого да тръгна?
	Кой може да ме утеши?
	Към кой мъдрец да се обърна
	с съвет той да ми се яви?

	И тъй стоях със нетърпене,
	и много, много аз мълчах,
	но по сърдечно си влечене
	към Трапезица аз тръгнах.

	Навред там тихий вятър вее,
	реката Янтра там шуми:
	и славейчето сладко пее
	и пътниците весели.

	Мен само не развеселява
	тази природна веселба,
	но само ми възпоменава
	за прадедните времена!

	И дума: „Слушай, юноше, с внимане,
	към тебе вика таен глас,
	на, гледай, със възпоменане
	живее всичко до тозчас.

	Смисли за тази Трапезица,
	за този старий, наший град,
	той българска е бил столица,
	и скрива прадедния прах!

	Със вярната си тук дружина
	Асен е някога живял,
	но много оттогаз се мина,
	откак със слава той гърмял.

	Оттука български юнаци
	далеко тичали на смърт,
	високо дигали байраци,
	врази кога им се явят!“
P$


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мирослава Фъндъкова

	__Публикация:__
	Добри Чинтулов. Стани, стани, юнак балкански
	„Български писател“, С. 1986

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/5785]
I$