[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Когато радиото свири


P>
	Когато радиото свири
	и стане светло у дома,
	във мъничката ни квартира
	се сбира цялата земя.
	Животът ми трагично-весел
	се връща пак при мен, събран
	в една меланхолична песен
	и в тембъра на Ив Монтан.
	И всичко, дето съм очаквал,
	но никога не е дошло,
	със тази песен ме разплаква.
	Помръква моето чело,
	разтърсвам рамена, захлипвам…
	А ти си млада. Ив Монтан
	в кръвта ти полудяла кипва
	не като скръб, а като танц.
	И този танц край мен извива
	несдържаната ти печал.
	И този танц ми се надсмива
	и казва, че съм оглупял!
	Без сълзи този танц разплаква
	уж веселото ти чело
	със всичко, дето си очаквала,
	но никога не е дошло.
	Танцува ти се — ти си млада,
	и аз разбирам твоя вик:
	ти чрез фалшива радост страдаш
	край стария меланхолик.
	И Ив Монтан е само повод
	за мойта скръб, за твоя танц.
	За взаимните ни окови
	не е виновен Ив Монтан!
	И танцът, и плачът ни дразнят.
	И този хубав следобяд,
	започнат от домашен празник,
	превръща се в домашен ад.
	И в мъничката ни квартира
	се сбира цялата земя,
	когато радиото свири
	и уж е светло у дома.
P$


	КРАЙ
I>
	© 2001 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Таня Николова

	__Публикация__
	Дамян Дамянов, Надежда Захариева. Ти и Аз. Издателско ателие Аб, С. 2001. ISBN 953-737-241-6

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8625]
I$