[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Ти мълчиш…


P>
	…Ти мълчиш пак самотна.
	В свойте грижи отпратена.
	Вместо в тихите сълзи да гаснеш сред тях,
	закърпи ми сакото, закърпи и душата ми:
	че са скъсани! Мръзна! А пък виж — застудя…
	Ех, не зяпай навънка, вярно, там, до оградата,
	двама нежни младока се прегръщат със страст.
	И целуват се звънко.
	И ти спомнят, знам, младото
	време, дето отскокна, дето с тебе тогаз
	ни обичаше. Вчера ний подире му бягахме…
	И се любехме в мрак чер с бели бъдещи дни.
	…Хайде, слагай вечеря.
	И е време да лягаме.
	Да сънуваме пак, че там онези сме ний.
P$


	КРАЙ
I>
	© 2001 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Таня Николова

	__Публикация__
	Дамян Дамянов, Надежда Захариева. Ти и Аз. Издателско ателие Аб, С. 2001. ISBN 953-737-241-6

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8624]
I$