[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Как става тъй…


P>
	Как става тъй, че почваме с любов,
	за да преминем после към омраза
	и нишките най-нежни в тел желязна
	да навъртим в задушващо кълбо?
	Как става тъй, че дом, събран със жар,
	в килия най-студена се превръща,
	тъмница става светлата ни къща,
	любимият във нея — тъмничар!
	Не само той — за теб, за него — ти!
	Затворът — общ, присъдата ви — обща,
	и онзи кръг неспирен, денонощен,
	във който той и двама ви върти!
	Какво излиза? — Не е брак, а мир…
	Примирие сте сключили самички!
	И стават брънки брачните халкички,
	откъснати от общия синджир.
	И тъй — дорде единият от вас,
	синджира скъсал, литне безвъзвратно.
	И споменът за него — късче златно —
	на другия на пръста заблести…
P$


	КРАЙ
I>
	© 2001 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Таня Николова

	__Публикация__
	Дамян Дамянов, Надежда Захариева. Ти и Аз. Издателско ателие Аб, С. 2001. ISBN 953-737-241-6

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8641]
I$