[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Вечерен хлад


P>
	Из паркове от памет скитам
	в алеи есенни и топли
	и пак се срещам с Маргарити,
	със Фаустовци, с Мефистофли…
	И пак се виждам сред красиви
	Татяни, Лори, Месалини…
	Ту лъжех аз, ту лъган бивах…
	Любови. Спомени. Години.
	Вървя, вървя… Но става хладно
	и трябва май да се прибирам
	от тези паркове грамадни
	в семейно-тясната квартира.
	Виденията в миг се пръсват —
	ненужни, минали, излишни.
	И за какво се връщат? Късно.
	А на местата им предишни
	една жена до мен застава.
	Една, ала която свети
	над всички тях и ги надгрява
	с духа си, с тялото, с лицето,
	със всичко… Грижна, уморена.
	Страхувам се да я докосна,
	да не й стане в миг студено
	от спомените дето нося.
	И само отдалеч се грея
	на тихия й сън във мрака.
	О, знам, единствено със нея
	е топло в този свят…И всяка
	предишна топлина — излишна.
	Очите й с очи целувам.
	Най-истински цени огнище
	човекът, дълги дни студувал…
P$


	КРАЙ
I>
	© 2001 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Таня Николова

	__Публикация__
	Дамян Дамянов, Надежда Захариева. Ти и Аз. Издателско ателие Аб, С. 2001. ISBN 953-737-241-6

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8635]
I$