[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Ръка за прошка


P>
	Подавам ти я. Ето на — прости!
	Протягам ти я за да се покая
	за нещо, за което знаеш ти,
	но за което аз, уви, не зная.
	Виновен съм. За всичко в този свят
	единият все в нещо съгрешил е,
	единият — все в нещо виноват.
	И този тук един съм аз. Прости ми.
	Ти не прощаваш. Гордост. И тъга.
	Вместо с любов, с ирония ме плискаш.
	И моята протегната ръка
	със празното пространство се здрависва.
	Добре тогаз. Ще си я прибера.
	Ще си я взема, щом не ти е нужна.
	Но тази длан, била с теб и добра,
	но тази длан, била с теб и нечужда,
	един път непоета ли умре,
	несрещната един път ли остане,
	знай, няма вече никога да спре
	и да понечи твоята да хване.
	Отблъснеш ли я днес, то утре как
	ще хвърлиш мост помежду теб и мене?
	Не, не поемай моята ръка,
	но да не стане някога така,
	че да я търсиш в цялата вселена…
P$


	КРАЙ
I>
	© 2001 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Таня Николова

	__Публикация__
	Дамян Дамянов, Надежда Захариева. Ти и Аз. Издателско ателие Аб, С. 2001. ISBN 953-737-241-6

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8630]
I$