[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Ревност


P>
	Прости, до днес не те обичах,
	тъй както заслужаваш ти.
	Съвсем ми беше безразлично
	дали съм ти любим, прости.
	Дори не те и забелязвах,
	че съществуваш покрай мен.
	Не те ревнувах, нито пазих.
	Живеех с тебе ден за ден.
	И честичко сам в други влюбен,
	не страдах от страха нелеп,
	че може и да те загубя
	и да се влюбя. Тъкмо в теб!
	До днес. Но днес, незнайно как тъй
	един случаен джентълмен
	ти хвърли погледче за кратко
	и ти направи комплимент.
	Дали на мен тъй ми се стори
	или пък тъй си бе, не знам,
	но пръв път друг ми заговори,
	че имам хубава жена.
	Че е харесвана, че грее
	с особен чар, очи и глас,
	че другите съзират в нея
	туй, що недосъзирах аз.
	И го съзрях. В един миг. С хубост
	невиждана те аз видях.
	— Нима, нима ще те загубя? —
	си виках сам във адски страх.
	Нима?! Но нещо по-нелеко
	удари мисълта ми с чук:
	какъв скъперник е човекът —
	цени безценното до него
	едва щом му посегне друг.
P$


	КРАЙ
I>
	© 2001 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Таня Николова

	__Публикация__
	Дамян Дамянов, Надежда Захариева. Ти и Аз. Издателско ателие Аб, С. 2001. ISBN 953-737-241-6

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8629]
I$