[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	В един дом…


P>
	В един дом, но във две различни стаи
	живеем. И понякога се случва
	един за друг с теб нищо да не знаем.
	Освен това, че вече сме си скучни.

	В един дом с теб живеем. Но кафето,
	което ми вариш, и хляба, който
	ти давам аз, не са май всичко, дето
	ни свързва в битието тъй спокойно.

	Спокойно ли? Така си мислят само
	онези, дето гледат ни отвънка.
	Спокойно ли? Спокойното го няма.
	Стената го дели, макар и тънка.

	И колко е спокойно — ний си знаем.
	И само нощем три деца ни сбират.
	И тънката стена на двете стаи
	изчезва помежду ни. И всемирът

	насън ни сбира само във прегръдка,
	ах, за която друг път време няма!
	В един дом с теб живеем, но за глътка
	любов — къде ти време! Ей ни двама

	които нищичко един за друг не знаят!
	Не сме ли всъщност две планети с тебе?
	И тъжно обитавайки две стаи,
	все ще се срещнем някога в безкрая,
	оставяйки две шепи топла пепел.
P$


	КРАЙ
I>
	© 2001 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Таня Николова

	__Публикация__
	Дамян Дамянов, Надежда Захариева. Ти и Аз. Издателско ателие Аб, С. 2001. ISBN 953-737-241-6

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8628]
I$