[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Поет…


P>
	…А уж бях майстор в занаята —
	поне във този занаят —
	с длето и с чук като ваятел
	от злата глина на словата
	добър извайвах този свят.

	Не че си нямах свят край мен, но
	като го гледах, тънех в срам:
	ужасно, зло, несъвършено
	творение!… Та непременно
	по-друг мечтах да го създам.

	Какъвто в книгите го пише,
	какъвто всъщност той не е —
	свят, по какъвто се въздиша;
	щастлив, добър, красив, възвишен.
	Утопия — не битие.

	И падна блъскане. С години.
	То беше труд! То беше пот!
	Дорде от топчицата глина,
	отвсякъде просвредлен, зина
	самият собствен мой живот.

	Направен на решето череп!
	И иде ми да го строша!
	Какъв ти свят! Мой двойник черен,
	от материал неимоверен —
	от мойта собствена душа.

	Душа ли? Не, врата, която
	вихрушка кърти с две ръце.
	Студено ми е на душата —
	ваяние на самотата
	със мойто собствено лице.
P$


	КРАЙ
I>
	© 1993 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов

	Издание: Дамян Дамянов, Още съм жив. ИК „Христо Ботев“, С. 1993. ISBN 953-445-114-5

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8509]
I$