[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Ръката ми отвикна от писалката…


P>
	Ръката ми отвикна от писалката,
	машинката ми пишеща ръждяса.
	И се простих с илюзийката, малката,
	че някога съм бил поет и пак съм.
	Какъв поет?! Глупак! И нищо повече!
	На този свят, сегашен и предишен,
	любов не му е нужна, а любовници.
	Поетите са хора най-излишни.
	Да, той, светът, зает с по-други трепети,
	затънал цял в омрази, в бизнес, в кърви,
	наистина обича си поетите,
	но само че ги предпочита мъртви.
	Та да приключа с темата започната
	за творчеството, смисъла, живота,
	все по` си мисля да им туря точката —
	не в листа с молив, а с куршум в челото.
	Така най-лесно драмта си, малката,
	зарад която толкоз труд излишен
	съм изхабил с машинката, с писалката,
	с един-единствен изстрел ще напиша.
P$


	КРАЙ
I>
	© 1993 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов

	Издание: Дамян Дамянов, Още съм жив. ИК „Христо Ботев“, С. 1993. ISBN 953-445-114-5

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8508]
I$