[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Утро


P>
	Допивам си кафето. Като него
	навън е още черна утринта.
	Допушвам си цигарата. И ей го
	вкусът лютив и най-пръв на света.
	Горещо. Черно. Люто. Но пониква
	из тъмното на изгрева лъча.
	Да, трябва първо с тъмното да свикна,
	да мога светлото след туй да различа.
	С горещото да разпозная хладно.
	И с черното — да разпозная бял
	денят… Горчивото — от сладко…
	…И някъде през димните кълба
	аз смисъла на всичко туй съзирам:
	в довършека на своя скъсан сън
	в миниатюр отрано репетирам
	грамадното, очакващо ме вън.
	И аз те благославям, мой ден греещ.
	Нарамвам те и те понасям — чист!
	Дорде душа-прозорец почернее
	и в мрака белне само моят лист.
P$


	КРАЙ
I>
	© 1993 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов

	Издание: Дамян Дамянов, Още съм жив. ИК „Христо Ботев“, С. 1993. ISBN 953-445-114-5

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8557]
I$