[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Орис


P>
	Цяло денонощие работих,
	писах, брисах, думите въртях —
	и усетих мозъка си потен —
	не от тях, а всъщност — май от тях,
	сирили черното ми в бяло листче,
	нощен мрак — в измислени слънца,
	свят от кръв, направен толкоз чист, че
	да го дам на трите си деца,
	без да ги оцапа и окаля,
	без да ги рани и убоде.
	жален свят, но да не ги ожали,
	гладен, ала хляб да им даде,
	страшен — от дула и от монети,
	но да не ги купи и убий
	и със мойте нощи да им свети,
	с мойта скръб — да ги не оскърби…
	Мъчен свят. Ужасен свят. Но с трепет
	догорял в безсънния покой
	и осъмнал в листа като шепот.
	Мокър лист, покрит с цигарна пепел…
	Някой плакал и горял… Но кой?
P$


	КРАЙ
I>
	© 1993 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов

	Издание: Дамян Дамянов, Още съм жив. ИК „Христо Ботев“, С. 1993. ISBN 953-445-114-5

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8556]
I$