[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Когато пиша, ставам друг човек…


P>
	Когато пиша, ставам друг човек.
	Възнасям се във небеса измамни
	ведно с цигарения пушек лек.
	От вечността долавям просто ек.
	И със земята нищо общо нямам.

	Но тя запомва тези бягства и
	след туй за тях, уви, не ми прощава.
	Със месеци, с години се таи
	гласът й зъл. И листът си стои
	пред мене празен.
		Мрак. Покой. Забрава.

	А през дима — презрителен и лек —
	долавям образ, чувам глас отвъден:
	„Брат, стига ти, в безбожния твой век
	бе бог за малко, вече си човек…“
	…И тръгвам пак, на проза зла осъден.
P$


	КРАЙ
I>
	© 1993 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов

	Издание: Дамян Дамянов, Още съм жив. ИК „Христо Ботев“, С. 1993. ISBN 953-445-114-5

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8555]
I$