[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Поет


P>
	Листчето хартия. И писалката.
	Глината на мъртвите слова.
	И светът. С душицата ти, малката.
	Ето ти ги всички сечива.
	Друго — нищо. Плюй си на ръцете и
	избърши с ръкав онази пот,
	бликнала направо от сърцето ти,
	скулпторе на целия живот.
	Започни най-мъдрата си статуя,
	Нека с адски мъки тя расте.
	Най-добра ще стане тя, богато е
	по-величествена и от теб.
	Съчетавай грозното с прекрасното.
	Ангела във демона вплети.
	Всичко твое дребно да прорасне тъй,
	че във него ръст да вдигнеш ти.
	Глината под пръстите ти, влажните,
	като живне и ги прогори,
	както някога Мойсея Микеланжело,
	удари я с чук: „Проговори!“
	Нищо че след туй ще рухнеш нямо ти.
	Той, хартиеният твой Мойсей,
	ще стърчи над теб — надгробен паметник,
	казвайки ти мълчешком: „Живей!“
P$


	КРАЙ
I>
	© 1993 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов

	Издание: Дамян Дамянов, Още съм жив. ИК „Христо Ботев“, С. 1993. ISBN 953-445-114-5

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8554]
I$