[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Оживяване


P>
	Полека и мъчително възкръсвам
	след неуспешната си смърт поредна.
	И съжалявам, че не бе последна.
	Защо съм още тук? Що още търся
	на този свят — огромна мръсна борса,
	в която всичко се купува и продава:
	любов, мечти, и суета, и слава…
	А аз — довчера богаташ, на зор съм.
	И за да ям и челяд за да храня,
	цял трябва да си разпродам имота.
	Озъртам се. Но всичкото, каквото
	от прежното богатство ми остана,
	са моята душа и мойта слава.
	А за такава стока днес кой дава
	и пукнат грош? Душата — жива рана,
	а славата ми — кучета я яли…
	Сред днешната действителност жестока
	сергия няма за подобни стоки.
	Кой днес купува дрипи и парцали?
	Душата, изпозобана от грижи,
	пременям в две-три лъскавички строфи
	и търся някой дребен Мефистофел,
	за грош, на вехто, да му я харижа.
	Но той преситен, отегчен и смръщен,
	души не иска вече да купува.
	„Такъв парцал и две пари не струва!“ —
	ми вика и нехайно ми я връша.
	Обърсвам я от пръстите му ледни
	прибирам си я и си тръгвам с нея:
	„Душа, прощавай, трябва да живеем
	до следващата смърт… Уви, последна.“
P$


	КРАЙ
I>
	© 1993 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов

	Издание: Дамян Дамянов, Още съм жив. ИК „Христо Ботев“, С. 1993. ISBN 953-445-114-5

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8549]
I$