[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Гробище


P>
	Какво небе — усмивка на жена,
	след огъня на любовта — спокойна.
	Каква прозрачно-тънка тишина,
	Като въздишка лека на покойник.
	Минавам бавно. Кръст до кръст стърчи.
	Еднакви! И пръстта под тях — еднаква.
	Кой — честен, кой — нечестен, не личи.
	Пръстта ги изравнила. И очаквам
	да срещна своя гроб. Да, ей го там.
	Баща ми, майка ми, макар на тясно
	да спят в прегръдка, мръдват се едвам,
	за да ми сторят помежду си място.
	До тях присядам кротко на ръба,
	цигара паля и им шепна тихо:
	„Почакайте ме още… Не скърбя,
	не ме е страх, но още два-три стиха
	да си допиша и едно дете —
	най-мъничкото — да си доотгледам,
	и сам ще дойда…“
		Чуват ли ме те,
	не ме ли чуват — няма знак. Последен
	и тънък лъч — Като душа играй.
	Какъв покой! Едната свещ пропуква…
	Ах, ако има нейде божи рай,
	дали пък този рай не ще е тука…
P$


	КРАЙ
I>
	© 1993 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов

	Издание: Дамян Дамянов, Още съм жив. ИК „Христо Ботев“, С. 1993. ISBN 953-445-114-5

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8548]
I$