[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Не ме изпращайте — тук мога сам…


P>
	Не ме изпращайте — тук мога сам.
	Достатъчни са двамата гробари.
	Достатъчни са тези небеса
	и тази пръст, която се отваря,
	от всички вас за да ме отърве.
	Премного ми помагахте приживе
	с какви ли не най-смъртни грехове,
	та аз — и грешник — си умрях красиво.
	Умрях достойно. Недостоен страх
	душата не изпита, не запомни.
	От толкоз чужди „помощи“ умрях,
	та не желая и в смъртта си помощ.
	Ако за нещо съжалявам, миг
	преди с пръстта съвсем да се завия —
	то е, че няма как във тоя мил
	момент преди последното „Амин!“
	гробарите да черпя по ракия.
P$


	КРАЙ
I>
	© 1993 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов

	Издание: Дамян Дамянов, Още съм жив. ИК „Христо Ботев“, С. 1993. ISBN 953-445-114-5

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8547]
I$