[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Вечер


P>
	Отишли са си вече всички гости,
	спят и приятели, и врагове,
	едничка самотата сяда просто
	насреща ми, на име ме зове:
	„И днеска — край, май доста тъжен ти си.“
	Не й отвръщам. Цял във облак дим,
	цигара й подавам: „Запали си!“
	Тя палва, двама пушим и мълчим…
	А вън нощта като око на бога
	със чер гледец ни гледа и слепи.
	Денят си е запалил невролога
	и на стъклото го е залепил.
	А ний мълчим. И аз, и самотата.
	Търкаля се и сив, и уморен,
	като кълбото страшно на земята
	в главите ни отминалия ден.
	С възторзите, с обидите, с оная
	умора, от която изцеден,
	света превъртам в малката си стая,
	и хората, и глъчния си ден.
	Кои не бяха? И какви не бяха?
	И с жест безцеремонен, даже груб,
	вражди, немилосърдия, заплахи
	върху листа ми хвърлиха накуп.
	И омърсиха всичките ми мисли.
	А утре ще ме питат пак защо
	е тъй омачкан той и тъй нечист е,
	и толкова зла мъка крие той…
	Не ще им кажа, просто го обърсвам,
	изглаждам гънките му…
	Свят добър и лош,
	прощавам ти в листа петната мръсни.
	Прекръствам те и в часовете късни
	без глас ти пожелавам „лека нощ!“.
P$


	КРАЙ
I>
	© 1993 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов

	Издание: Дамян Дамянов, Още съм жив. ИК „Христо Ботев“, С. 1993. ISBN 953-445-114-5

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8544]
I$