[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Вечерна разпивка


P>
	Не съм пияч. И рядко пийвам.
	Но вечер, подир стръмен ден,
	катерен с мъка, по ракийка
	все още сръбвам. Уморен,
	развеселен, зъл, тъжен, страшен
	и жив, останал в своя ад,
	пред мене слагам аз две чаши —
	за себе си и този свят.
	За този свят красив, измамен…
	Изобщо — с тъмно досие.
	За този свят, който го няма
	при мен, а всъщност тук си е.
	Със доблестите си, с лъжите,
	със честността и подлостта,
	които, колкото и скрити
	да са, в лицето му блестят.
	Лицето му пред мен го няма.
	Защо пред мен, та то е в мен!
	И през ракиения пламък
	го виждам — двойник мой смален
	до кръгчето на отвор чашен:
	— Наздраве, свят! Наздраве, свят!
	По още две да опердашим?
	Но гледам, ти не пиеш, брат,
	та аз и твоето изпивам.
	А ти си ставаш — хрисим, трезв —
	„Довиждане!“ — и си отиваш.
	Подлец с подлец! Не знаеш стрес,
	не знаеш гняв, пиянство, цели…
	За теб живота си бих дал…
	Дорде аз пия, спиш в постели…
	Но ако утре ме разстрелят,
	ще знам, че ти си ме предал.
P$


	КРАЙ
I>
	© 1993 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов

	Издание: Дамян Дамянов, Още съм жив. ИК „Христо Ботев“, С. 1993. ISBN 953-445-114-5

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8542]
I$