[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Тишина


P>
	Бездънна, тъмна, тегне тя
	над опустяващото село.
	Пролайва кучешки нощта
	и кукурига с два петела.
	Отеква мъжки вик широк.
	Забравена врата се тръшна.
	Попийнал здравата старчок,
	със песен търси свойта къща.
	Една невидима жена
	като чешма смеха си плиска
	и в тази звучна тишина
	дочувам, без дори да искам,
	как тъжно времето тече
	и как ме връща в мойто детство
	с гласчето на едно щурче,
	прозвъннало в чуплива песен.
	…Бездънна, тъмна, тегне тя.
	Жестока, тягостна, протяжна.
	И с тъпата си пустота
	отвсякъде ми се обажда.
	Със мъжки вик. Със женски смях.
	Със щурчов плач. С пиянска песен.
	И само аз мълча сред тях,
	прехапал своя глас невесел.
P$


	КРАЙ
I>
	© 1993 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов

	Издание: Дамян Дамянов, Още съм жив. ИК „Христо Ботев“, С. 1993. ISBN 953-445-114-5

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8538]
I$