[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Обезвяра


P>
	Обидно ми е, че съм жив.
	В заблудата, че се издигам,
	катерих планини-лъжи,
	до тъжна истина да стигна.
	Уж се изкачвах на възбог,
	но не във висинето звездно
	намерих се, а в трап дълбок.
	Върхът ми се оказа бездна.
	И вместо хора-божества,
	аз зърнах хора-буболечки,
	нищожни, пъплещи едва,
	понесли сламчици и клечки,
	понесли алчност, завист, грях…
	Но най-ужасно бе, че в тия
	мравунячета аз видях,
	уви, и себе си самия.
	Понесъл свойта сламка и
	към свойта дупчица запътен,
	препънат в свои букаи
	и в свое щастийце закътан.
	Затуй ли, боже, длани драх
	и топка кърви станах, боже?
	За да презра и мен, и тях,
	и целия живот нищожен?
	Аз питам бог. Но где го бог?
	Ни глас, ни лик… Небето зее
	над мене като трап дълбок…
	И там ли Нищото живее?
P$


	КРАЙ
I>
	© 1993 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов

	Издание: Дамян Дамянов, Още съм жив. ИК „Христо Ботев“, С. 1993. ISBN 953-445-114-5

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8535]
I$