[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Инфарктно предчувствие


P>
	Не съм, знам, ангел, ала и не съм
	такъв злодей, какъвто ви се струва!
	Не ми ли стигат чуждите отвън,
	та и с вас, свойте, трябва да врагувам?
	Достатъчен ми е вън, оня бой,
	та да се бия вътре и с другари.
	От враг боли, но по` боли от свой.
	Особено щом гърбом те удари.
	Преглъщам скритом лютите сълзи
	в устата с поговорката, с онази —
	„От свои, боже мили, ме пази,
	от чуждите аз сам ще се опазя!“
	И ако падна, ще е не от скръб,
	а от сърцето, пръснатото, боже.
	Светът — приятелят ми уж най-скъп —
	във него право ще ми ръгне ножа.
	Полубезжизнен вече, полулек,
	с душица-гълъб, литнала към рая,
	ще кацна в ада, но на свой човек
	ръката в тази, с ножа, ще позная…
P$


	КРАЙ
I>
	© 1993 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов

	Издание: Дамян Дамянов, Още съм жив. ИК „Христо Ботев“, С. 1993. ISBN 953-445-114-5

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8534]
I$