[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Привечер


P>
	Изпито е последното кафе,
	изпушена — цигарата последна.
	Здраченее стаята ми — сив кафез,
	богат доскоро, вече — с дъх на бедност.
	А беше време — в своя дом богат
	мечтах да прибера и да нахраня
	аз целия бездомно — гладен свят,
	да излекувам всичките му рани.
	А беше време — бе щастлив и сит
	на тази стая оня обитател,
	останал в бяла рамка да виси
	и в паметта ми, и върху стената.
	Той — моят маслен образ — оттогаз.
	Той — моят бивш живот с чертите мои.
	Той — мойта младост, мойто второ аз
	от памет и бои, той, моят двойник,
	за разлика от мен — неостарял…
	Напушил се, напил се със кафета,
	хич не му пука, хич не муе жал,
	че живият му двойник днес в несрета
	живее и стотинките брои…
	…Кафе — изпито, даже фасче нямам…
	Богат и беден, жив и от бои,
	стоим — сегашен и предишен — двама.
	И аз му шепна: „Братче, е добре,
	какво взе ти от щедрия си жребий?
	Мечтаеше цял свят да прибереш.
	Да се е сетил някой днес за тебе?
	Кой ти подава глътчица кафе?
	Една цигара дава ли ти някой?“
	…Добре, че с черното си кадифе
	и двама ни еднакво скрива мракът.
	Добре, че моето безсмъртие ей там
	и мойта смърт ей тук в мен ще се слеят.
	Дошъл в света за гордост, не за срам,
	във гордост смятам да го доживея.
P$


	КРАЙ
I>
	© 1993 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов

	Издание: Дамян Дамянов, Още съм жив. ИК „Христо Ботев“, С. 1993. ISBN 953-445-114-5

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8532]
I$