[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	На чаша


P>
D>
	На Величко Хинов
D$

	Когато тънех в най-гъст черен мрак,
	от свой и чужд забравен и нарочен,
	и бе потънал в бурен моя праг,
	ти пръв дойде и бурена прескочи.

	Не се уплаши като всички, ни
	се сепна ти от хули и омрази.
	Подаде ми ръката си: „Стани!“
	Поех я и възкръснах като Лазар.

	Не ме окая, нито утеши,
	а просто изтърваната писалка
	отново върна в мойта длан: „Пиши!“
	Не бяха нужни думи-залъгалки.

	Не беше нужно нищо друго. На —
	заклевам ти се, без да се преструвам.
	И ме опари някаква вина:
	забравил бях дори, че съществуваш,

	че бяхме много — някога, тогаз —
	тълпа безгрижници в години луди,
	жени и кръчми… А един от нас
	ни каза „лека нощ“, не се събуди…

	…Ах, тя е дълга нашта… Жив роман —
	тъги, неволи, драми и въздишки.
	Било какво било… Той си остана там,
	в „основите“… И кой ще го опише…

	Един след друг от стария ни взвод,
	другарю мой, изпадаме, стареем…
	Като с откос картечен. Ех, живот!
	Какъвто и да е! Ще го живеем!

	Но в тази вечер уж добра, пък зла,
	ракията аз гледам и се питам:
	защо уж я изливаме в гърла,
	а, люта, ни излиза през очите?
P$


	КРАЙ
I>
	© 1993 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов

	Издание: Дамян Дамянов, Още съм жив. ИК „Христо Ботев“, С. 1993. ISBN 953-445-114-5

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8526]
I$