[Kodirane UTF-8] | Дамян Дамянов | Самота P> Все чакам някой да ме навести, да ми потропа денем, пък и нощем и да ми каже тихичко: „Прости, забравих те… Ти жив ли си все още?“ Все чакам… Но напразно! Само тя все още ме спохожда, зла и страшна, така наречената „Майка Самота“. И като кучка по вратата дращи. А беше време, кьорав и сакат на моята трапеза пи и яде, бездомен спа на моя твърд креват… Събуди се. И първи ме предаде. Какво да му се сърдя? И с уста от люта злост защо да го проклинам? От времето на Юда и Христа предателството е било поминък. Все чакам… Никой… Ни дявол, ни бог… И само репей с азбука от вятър вратата ми изписва с некролог: „Живя, но се помина с Добротата!“… P$ КРАЙ I> © 1993 Дамян Дамянов Източник: [[http://slovo.bg|Словото]] Набиране: Мартин Митов Издание: Дамян Дамянов, Още съм жив. ИК „Христо Ботев“, С. 1993. ISBN 953-445-114-5 Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8525] I$