[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	След толкоз дни черни и нощи…


P>
	След толкоз дни черни и нощи, до бяло
	нагряти от мъка, която жежи,
	аз идвам от ада — главня изгоряла,
	запален вик, стенещ гняв: „Още съм жив!“
	И още ме има! И още съм тука —
	напук на душмани, на тъмни души,
	на камък не джама — душата ми пукнал
	със дупка несрастваща… Още съм жив!
	Още по тази земя грешна щъкам
	с товара си, който от мен по-тежи,
	под който издъхвам, додето го мъкна,
	но който с гласа ми пей: „Още съм жив!“
	Не сте ме убили, нещастници празни!
	Не сте ме сразили с одумки-лъжи!
	Ще съществувам и ще ви лазя
	по нервите тънки: „Още съм жив!“
	Ще идвам в съня ви — вампир — да ви стряскам!
	…Не дойда ли някоя нощ, онемял,
	не ви ли събудя с юмрук (или с ласка!),
	елате при мен със разплакани маски
	да проверите дали съм умрял.
P$


	КРАЙ
I>
	© 1993 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов

	Издание: Дамян Дамянов, Още съм жив. ИК „Христо Ботев“, С. 1993. ISBN 953-445-114-5

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8522]
I$