[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	Пролог


P>
	Мълчах. Със месеци, с години.
	В бележниците — нито ред.
	В душата — болка нестопима,
	на стола — спомен от поет.
	Във пощенската ми кутия —
	писма без подпис, без адрес:
	„Ще те разпънем и убием!
	Ще те размажем като пес!“
	Терор. Заплахи. Кал. Помия.
	В стъклото — камък зъл, трошащ!
	Не само във стъклото биещ,
	а във самата ми душа.
	„О, Боже!“ — в чудо се намерих…
	Замерящият ме със кал
	ръка целуваше ми вчера,
	защото аз го бях възпял,
	защото — тъмен и бездомен —
	в дома си и във своя стих
	го приютявах с покрив, с помощ…
	С това ли ми се отплати?!
	Ще подновя стъклото кухо,
	ала душата — как? Не знам.
	Дорде живея, ще ми духа
	и ще ми хвърля студ оттам.
	Било какво било. Остана
	в предишното ми битие.
	Заръби във душата рана,
	кое забравено, кое
	простено — спомен стар, отминал.
	Люти в очите ми плача.
	…Мълчах със месеци, с години…
	Не мога вече да мълча!
	И от един строшен прозорец
	гласът ми шепне нестрошен:
	„Простил съм ви отдавна, хора!“
	Дано и аз да съм простен.
P$


	КРАЙ
I>
	© 1993 Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Мартин Митов

	Издание: Дамян Дамянов, Още съм жив. ИК „Христо Ботев“, С. 1993. ISBN 953-445-114-5

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/8504]
I$